Тя дойде
Тя дойде с тиха стъпка, с усмивка.
Дълго чакана влезе у нас мълчешком.
На надеждата огъня, още нестихнал
анонсира я - лидер на нашия дом.
Срамежлива и кротка и съвсем непорочна,
копнежи, чувства и мисли ароматно разля.
Едно лудо прегръщане с погледи почна.
Тишината дори от възторга събуден запя...
И разляха се сякаш вълшебните звуци
като музика, сътворена от неземни ръце,
а сърцата туптяха подобно щастливи капчуци
и припяваха с глас - тя дойде, тя дойде, тя дойде...
По-прозрачна от утро и по-светла от смисъл,
по-красива от залез и по-блага от вест,
мойта муза пробуди и ето прописах,
та нали тя дойде тук при нас точно днес...
На наслада ухае и бавно изпълва легена,
а възторга си аз пред вас не желая да крия.
Ще се грея със нея, макар че е всъщност студена
току-що дошлата в дома ми ракия...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
