Тя и Есента

1 окт. 2012 г., 11:08

Поэзия » Любовная

572 0 2

Есента ù отива. С цвят на лист осланен

е косата ù дива. Листопад е за мен.

Силуетът мъглив е. Нереален и лек.

Паяжинно красив е. Поглед: сивкаво мек.

И самотните устни: с вкус на есенен дъжд.

И ръцете ù чувствени, непогалили мъж.

Жерави – раменете – полетели с тъга.

На гърдите ù – цвете. Скръб, любов и нега.

Тя самата е есен. Примирено-добра.

А смехът ù е песен. Думите ù – игра.

Ту мълча очарован, ту мечтая на глас.

Влюбен съм, луд, отровен... ала истински аз.