1 авг. 2007 г., 12:56

Тя (Призма 43)

667 0 3

Тя
на Родителите

Здравейте!
Аз съм... вашето дете.
Пораснах, даже малко остарях.
Но, вените ми... ваша кръв тече.
Живея както мога - не е грях.

Далече бяхме. И далече сме -
през време и пространство,
ала Тя - тече ли си, тече...
Със странно упорито постоянство.
*
Едва ли има много -
колко е - не знам.
Дали ще мога
да се върна? Сам?
*
Здравейте, Аз съм!
Вашето дете...

26 Януари 2004, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...