1 авг. 2007 г., 12:56

Тя (Призма 43)

661 0 3

Тя
на Родителите

Здравейте!
Аз съм... вашето дете.
Пораснах, даже малко остарях.
Но, вените ми... ваша кръв тече.
Живея както мога - не е грях.

Далече бяхме. И далече сме -
през време и пространство,
ала Тя - тече ли си, тече...
Със странно упорито постоянство.
*
Едва ли има много -
колко е - не знам.
Дали ще мога
да се върна? Сам?
*
Здравейте, Аз съм!
Вашето дете...

26 Януари 2004, Ломбо Есте

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...