30 авг. 2006 г., 12:46

ТЯ УБИВА... ПЪРВА

1K 0 13

За нея ли питаш?

Тя е... Ей там долу...

                      На камъка.

                          В тинята... Но

винаги в гръб.

             Прицелва се точно...

                        Избира красивото.

И винаги първа - убива.

           Стрелите и – с отрова

                                 пропити.

Не ближи раните!

                      От чистия въздух

                                и слънцето

                                по-бързо зарастват...

Ти си горе...

Там остани!

                    Че долу при нея

                         е лепкаво... Кално

                                     и блудкаво.

Мирише на застояла

                вода... На мухъл

и кисело...

Ако случайно вчера

                       Те е пропуснала

                                  в гръб...

Не се доближавай!
Само попитай!
Когато и свърши отровата

дали ще умре?

         Не! Няма, приятелю,
              Тя трудно умира...
                                      Ти я убий!
                                         С обич...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веска Алексиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, наистина е много силен, а отговорът е може би различен, за различните хора...
  • Много истина и сила , Веси, с какво сме заслужили твоето перо?! 6+
  • След като искаш раната в стрелеца да стане още по-болезнена ставаш волно или неволно ти също злобен, момко...или писателченце или както там се наричаш. А къде е твоята обич?! Ни следа... Обмисляй първо хубаво нещата и после се опитвай да писателствуваш, момченце! Препоръчвам ти да работиш с чернова, ще ти спести подигравките!
  • Невроятна си, ти си там горе в красивото, не долу, в краката й!
  • Много силен стих, Веси!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...