Aug 30, 2006, 12:46 PM

ТЯ УБИВА... ПЪРВА 

  Poetry
826 0 13

За нея ли питаш?

Тя е... Ей там долу...

                      На камъка.

                          В тинята... Но

винаги в гръб.

             Прицелва се точно...

                        Избира красивото.

И винаги първа - убива.

           Стрелите и – с отрова

                                 пропити.

Не ближи раните!

                      От чистия въздух

                                и слънцето

                                по-бързо зарастват...

Ти си горе...

Там остани!

                    Че долу при нея

                         е лепкаво... Кално

                                     и блудкаво.

Мирише на застояла

                вода... На мухъл

и кисело...

Ако случайно вчера

                       Те е пропуснала

                                  в гръб...

Не се доближавай!
Само попитай!
Когато и свърши отровата

дали ще умре?

         Не! Няма, приятелю,
              Тя трудно умира...
                                      Ти я убий!
                                         С обич...

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, наистина е много силен, а отговорът е може би различен, за различните хора...
  • Много истина и сила , Веси, с какво сме заслужили твоето перо?! 6+
  • След като искаш раната в стрелеца да стане още по-болезнена ставаш волно или неволно ти също злобен, момко...или писателченце или както там се наричаш. А къде е твоята обич?! Ни следа... Обмисляй първо хубаво нещата и после се опитвай да писателствуваш, момченце! Препоръчвам ти да работиш с чернова, ще ти спести подигравките!
  • Невроятна си, ти си там горе в красивото, не долу, в краката й!
  • Много силен стих, Веси!!!
    Поздрави!!!
  • Благодаря ви...На всички!
    Доли,права си.Всеки сам се досеща коя е)
  • Интригуваш стих, Веси и както винаги си подбрала най-силните думи за да достигне този стих до сърцата!
  • Много сила, Веси!бъди здрава!Хенри
  • Срахотно е,до болка истинско!Наистина ще повторя и подкрепя друг коментар"убивай с обич".Само така сме силни
  • Чудесно стихотворение, Веси. И хубавото е, че никъде не споменаваш кое е това, над което човек се издига и не позволява да бъде омърсен. Така помагаш на повече хора с всичко, което си казала, защото излиза от сърцето ти и е пълно с обич към тях.
  • "Не се доближавай!
    Само попитай!
    Когато и свърши отровата

    дали ще умре?

    Не! Няма, приятелю,
    Тя трудно умира...
    Ти я убий!"
    Тя живее долу, ранява във гръб - мерзостта на поколенията е това завистта и злобата облечени в одежди на добронамереност със надменните очи на гордостта!
    Поздравления Веси!
    По невероятен начин си предала изказа си!
    Не се страхувай тя ранява, но не убива!А бива убита с любов, защото не може да понесе красотата и обичта и тогава се пръска на парченца...нека се пазим да не ни зарази отровната и същност!
    Поклон Веси!
  • За нея ли питаш?
    Тя е... Ей там долу...
    На камъка.
    В тинята... Но
    винаги в гръб.
    Прицелва се точно...
    Избира красивото.
    И винаги първа - убива.

    До болка истинско! Поздрави, Веси за прекрасното стихотворение!

  • Какво мога да кажа...?
Random works
: ??:??