ТЯ УБИВА... ПЪРВА
За нея ли питаш?
Тя е... Ей там долу...
На камъка.
В тинята... Но
винаги в гръб.
Прицелва се точно...
Избира красивото.
И винаги първа - убива.
Стрелите и – с отрова
пропити.
Не ближи раните!
От чистия въздух
и слънцето
по-бързо зарастват...
Ти си горе...
Там остани!
Че долу при нея
е лепкаво... Кално
и блудкаво.
Мирише на застояла
вода... На мухъл
и кисело...
Ако случайно вчера
Те е пропуснала
в гръб...
Не се доближавай!
Само попитай!
Когато и свърши отровата
дали ще умре?
Не! Няма, приятелю,
Тя трудно умира...
Ти я убий!
С обич...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веска Алексиева Всички права запазени
