Чувствайки се като жертва,
забравяйки, че жертвите са те.
Откраднала сърцата
на хиляди мъже.
Объркана и раздвоена,
търсейки посока
безчувствената се разплака
от собствената си жестокост.
Потънала до дъно
в морето от заблуди и лъжи,
искаше и се да бяга,
но вълкът във нея пак ръмжи.
Иска своето да вземе,
ала от притежанието му боли.
Тя не знае кой път да поеме
и ту си тръгва, ту спира да върви.
При жертвите се връща,
но те я разпокъсват на парчета.
Тя иска просто някой да я прегръща,
без гордостта и да е отнета.
Става тъмно. Луната пак изгрява.
Пак валят звезди.
Вълкът отново вие, но болката остава
и само чака някой да я спаси.