17 янв. 2014 г., 21:36

Тя-вълка

732 0 1

Чувствайки се като жертва,
забравяйки, че жертвите са те.
Откраднала сърцата
на хиляди мъже.
Объркана и раздвоена,
търсейки посока
безчувствената се разплака
от собствената си жестокост.
Потънала до дъно
в морето от заблуди и лъжи,
искаше и се да бяга,
но вълкът във нея пак ръмжи.
Иска своето да вземе,
ала от притежанието му боли.
Тя не знае кой път да поеме
и ту си тръгва, ту спира да върви.
При жертвите се връща,
но те я разпокъсват на парчета.
Тя иска просто някой да я прегръща,
без гордостта и да е отнета.
Става тъмно. Луната пак изгрява.
Пак валят звезди.
Вълкът отново вие, но болката остава
и само чака някой да я спаси.
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рали Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми и то много. Не е лесно да покажеш вътрешният свят, чувствата в стихотворна форма, но ти си се справила чудесно. Поздрави, Рали!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...