14 авг. 2011 г., 12:52

Тъга

906 0 0

Тъга

 

Бях птица в съня ти,
ти научи ме да летя,
 знай, ще кацам на твоето рамо,
 когато боли
 и ще бъда усмивката в мислите ти...

Само с поглед очите заблестяват,
две влюбени сърца в миг заиграват,
сладко усещане те разпознават,
 една съдба вплита се за тях
и за миг пламват в нощта..

 

Две думи притихват в тишина,
 липсваш ми – отронва плачът,
 а разумът търси най-мъдрото в мен,
 за да не повярва в тъгата...
 очите пристанище дирят за сълзите

из още неродени стихове...

И в миг сянката успява
най-светлото в мен да съзре,
твоят образ изплува в тъгата,
една последна сълза се отронва,
 а вятърът взима си я пак...

 

 

11.06.11 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...