Тъга

Бях птица в съня ти,
ти научи ме да летя,
 знай, ще кацам на твоето рамо,
 когато боли
 и ще бъда усмивката в мислите ти...

Само с поглед очите заблестяват,
две влюбени сърца в миг заиграват,
сладко усещане те разпознават,
 една съдба вплита се за тях
и за миг пламват в нощта..

Две думи притихват в тишина,
 липсваш ми – отронва плачът,
 а разумът търси най-мъдрото в мен,
 за да не повярва в тъгата...
 очите пристанище дирят за сълзите

из още неродени стихове...

И в миг сянката успява
най-светлото в мен да съзре,
твоят образ изплува в тъгата,
една последна сълза се отронва,
 а вятърът взима си я пак...

11.06.11 г.