Тъга
Бях птица в съня ти,
ти научи ме да летя,
знай, ще кацам на твоето рамо,
когато боли
и ще бъда усмивката в мислите ти...
Само с поглед очите заблестяват,
две влюбени сърца в миг заиграват,
сладко усещане те разпознават,
една съдба вплита се за тях
и за миг пламват в нощта..
Две думи притихват в тишина,
липсваш ми – отронва плачът,
а разумът търси най-мъдрото в мен,
за да не повярва в тъгата...
очите пристанище дирят за сълзите
из още неродени стихове...
И в миг сянката успява
най-светлото в мен да съзре,
твоят образ изплува в тъгата,
една последна сълза се отронва,
а вятърът взима си я пак...
11.06.11 г.
© Елица All rights reserved.