Тъга
Тъга
В съавторство с Михаил Цветански - Огнян Пожаров
От любовта ни... само ти остана.
Като къртица ровиш в мисълта. В душата ми си нелечима рана и мразя те, безпътнице-тъга.Намразих те с безсъниците още
и празните, безизразни очи.
Очаквах звън далечен тихо нощем
от входната врата да зазвучи...
... но нея пак я няма. Любовта ни.
Избяга на не знам си кой адрес.
Заключих в изранените си длани
тъгата като спомен и до днес.
И търся те във знойното ни лято -
приятелка позната и добра.
Едничка от жените ми, която
за болката в душата ми разбра.
Несретнице Тъга, защо ме ръфаш
със хищните си, кучешки уста?
Животът като хляб корав ме сдъвка
със истини, озъбили вина...
Не ме оставяй зеници да свия
в пронизващата, ледна самота.
Едва когато обич аз открия,
тогава ще си ида от света!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Яна Все права защищены
