5 янв. 2014 г., 20:10

Тъга

974 0 0

           Тъга

  

     Душата ми тъгува,

     за своето щастие бленува,

     тя изживява своя катарзис,

     изпитва трудности,

     справя се с житейските превратности,

     но... винаги се бори,

     дори и със себе си да спори,

     обаче винаги едно желае;

     от споделените радостни мигове

     да сияе,

     а не в нещастието си да дълбае,

     и мечтая - да си бъде щастлива тя

     на сутринта,

     да изживее гордо и пламенно младостта!  

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Сомова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...