Jan 5, 2014, 8:10 PM

Тъга

  Poetry » Love
975 0 0

           Тъга

  

     Душата ми тъгува,

     за своето щастие бленува,

     тя изживява своя катарзис,

     изпитва трудности,

     справя се с житейските превратности,

     но... винаги се бори,

     дори и със себе си да спори,

     обаче винаги едно желае;

     от споделените радостни мигове

     да сияе,

     а не в нещастието си да дълбае,

     и мечтая - да си бъде щастлива тя

     на сутринта,

     да изживее гордо и пламенно младостта!  

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пламена Сомова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...