Тъга

Поэзия

1.3K 0 7

Ноща отново златочерната си пелерина разгъна,

и отново денят тихомълком във нея потъна.

Настъпи пак часът на моята самота,

на мъчителната болка в моята душа.

И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори!

Докога любовта ми към теб ще изпепели?!

Докога душата моя ще боли?!

Кога раната в мен ще спре да кърви?!

С надежда за утеха... Гледам на ноща небето,

но уви... Мъката ми отразила се е сякаш в него.

Сякаш тъжно свети луната, тъжно мъждукат звездите

и чувствам как тъжно умират в мене мечтите.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

lyubiteL-poet (Михаил Ангелов)

Извинете моля Ви Мая !

2012-04-11T13:43:55+03:00
изречена (Мая Попова)

3 пъти го редактирате упорито с едни и същи грешки. оставям ви го с тях.

2012-04-11T10:38:27+03:00
lyubiteL-poet (Михаил Ангелов)

Благодаря за хубавите пожелания,но приятели стихотворението е старо и не е актуално със сегашното ми душевно състояние Написах го в тинейжърските си години и сега го качих тук за пръв път..Първо в варианта в който го бях написал,Но работих върху него и сега го качих с ново редактиране.

2012-04-09T10:46:47+03:00
Enena (Елена Нинова)

Ако се огледаш наоколо сигурно ще я съзреш

2012-04-07T18:10:11+03:00
elenasim1 (Елeна)

Надявам се да Я откриеш и видиш светлината от лунните лъчи и блясъка на звездите в трепетна забрава и много още прекрасни неща които ни дарява нощта... а тъгата просто да я притиснеш и продължиш напред... Поздрав!

2012-04-07T16:45:40+03:00