Ноща отново златочерната си пелерина разгъна,
и отново денят тихомълком във нея потъна.
Настъпи пак часът на моята самота,
на мъчителната болка в моята душа.
И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори!
Докога любовта ми към теб ще изпепели?!
Докога душата моя ще боли?!
Кога раната в мен ще спре да кърви?!
С надежда за утеха... Гледам на ноща небето,
но уви... Мъката ми отразила се е сякаш в него.
Сякаш тъжно свети луната, тъжно мъждукат звездите
и чувствам как тъжно умират в мене мечтите.