lyubiteL-poet (Михаил Ангелов)
9 20
5 abr 2012, 15:42

Тъга 

  Poesía
1037 0 7

Ноща отново златочерната си пелерина разгъна,

и отново денят тихомълком във нея потъна.

Настъпи пак часът на моята самота,

на мъчителната болка в моята душа.


И тази нощ сърцето ми в огън от раздяла ще гори!

Докога любовта ми към теб ще изпепели?!

Докога душата моя ще боли?!

Кога раната в мен ще спре да кърви?!



С надежда за утеха... Гледам на ноща небето,

но уви... Мъката ми отразила се е сякаш в него.

Сякаш тъжно свети луната, тъжно мъждукат звездите

и чувствам как тъжно умират в мене мечтите. 

© Михаил Ангелов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Извинете моля Ви Мая !
  • 3 пъти го редактирате упорито с едни и същи грешки. оставям ви го с тях.
  • Благодаря за хубавите пожелания,но приятели стихотворението е старо и не е актуално със сегашното ми душевно състояние Написах го в тинейжърските си години и сега го качих тук за пръв път..Първо в варианта в който го бях написал,Но работих върху него и сега го качих с ново редактиране.
  • Ако се огледаш наоколо сигурно ще я съзреш
  • Надявам се да Я откриеш и видиш светлината от лунните лъчи и блясъка на звездите в трепетна забрава и много още прекрасни неща които ни дарява нощта... а тъгата просто да я притиснеш и продължиш напред... Поздрав!
  • Понякога не знаем, че някой ни обича!
    Мисли и обичай всичко покрай тебе, рано или късно, тя ще се покаже- Любовта!Поздравления!
  • А не бива да липсва любовта,в нощта.И луната и звездите са красиви,затова очите не бива да "плачат".Чудя се защо има толкова тъга в младите?Живота е пред вас.Радвайте се и живейте,защото той бързо си отива.Успех1
Propuestas
: ??:??