27 июн. 2013 г., 23:08  

Тъга

1.1K 0 1

Шибаната кучка, ограби ми сърцето,

скри ми ти земята и почерни ми небето.

Останаха ми само морските простори,

скита там душата със самотата да се бори.

 

Сърцето ми ограбено в камък се обърна.

Не знае що е обич, в какво се то превърна?

Душата ми тя свикна в тъмното да гледа.

Заключи се в себе си замислена и бледа.

 

Не зная аз що искам. Защо ли аз живея?

Животът пуст и скучен е, къде ли е Орфея?

На флейта да засвири, света да ми покаже,

с любов и топли думи очите да намаже.

 

С нея аз тъй искам сърцето да отворя.

Тъгата да избяга  и за теб да проговоря.

Да бъде светъл и усмихнат, весел всеки ден,

и с любовна песен нова да бъде окрилен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Светлин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....