Шибаната кучка, ограби ми сърцето,
скри ми ти земята и почерни ми небето.
Останаха ми само морските простори,
скита там душата със самотата да се бори.
Сърцето ми ограбено в камък се обърна.
Не знае що е обич, в какво се то превърна?
Душата ми тя свикна в тъмното да гледа.
Заключи се в себе си замислена и бледа.
Не зная аз що искам. Защо ли аз живея?
Животът пуст и скучен е, къде ли е Орфея?
На флейта да засвири, света да ми покаже,
с любов и топли думи очите да намаже.
С нея аз тъй искам сърцето да отворя.
Тъгата да избяга и за теб да проговоря.
Да бъде светъл и усмихнат, весел всеки ден,
и с любовна песен нова да бъде окрилен.
© Светлин Всички права запазени