Тъга

Шибаната кучка, ограби ми сърцето,

скри ми ти земята и почерни ми небето.

Останаха ми само морските простори,

скита там душата със самотата да се бори.

Сърцето ми ограбено в камък се обърна.

Не знае що е обич, в какво се то превърна?

Душата ми тя свикна в тъмното да гледа.

Заключи се в себе си замислена и бледа.

Не зная аз що искам. Защо ли аз живея?

Животът пуст и скучен е, къде ли е Орфея?

На флейта да засвири, света да ми покаже,

с любов и топли думи очите да намаже.

С нея аз тъй искам сърцето да отворя.

Тъгата да избяга  и за теб да проговоря.

Да бъде светъл и усмихнат, весел всеки ден,

и с любовна песен нова да бъде окрилен.