Тъга
Да бъдеш на топло с мъртва душа,
със сиви коси от коприва.
И жилите тънки да прерязват плътта
с усмивка и немощна сила.
Да гали сковано вятърът лек
и тила, и прасците мъничко.
И вятърът влиза в празен човек
и докосва душата и... всичко.
© Стела Все права защищены