10 янв. 2013 г., 19:02

Тъга

684 0 0

                                                                         Тъга

 

                                                   Сълзи безброй, сърце едно,

                                                   все някога оставам сам,

                                                   облян от спомените сто,

                                                   от мъка, съжаление, от срам.

 

                                                  Живота знам! - безценен кът, 

                                                  но що е кратък? Що минава?

                                                  Че всеки минал е по тоя път 

                                                  и всеки има си представа.

 

                                                 Съдба една болнава и жестока,

                                                 моля те, ти мене пожали!

                                                 Не ща да виждам дяволската стока,

                                                 как близкият затворил е очи.

 

                                                Живот един незнаен и безчестен,

                                                ти в мене бликаш, в моята душа,

                                                бъди, животе, с мене честен,

                                                кажи ми, шепнейки ти моята съдба.

 

                                               Не казвай нищо, замълчи, животе!

                                               Аз днес разбрах  моята съдба,

                                               разбрах, че тука съм роден, животе!

                                               Тука съм роден и тука ще умра.

 

                                               Земята храни всяка своя рожба,

                                               от началото до края и нека спомена, че

                                               крайният предел на наш'те дни прихожда,

                                               а останеш ли си сам, наляга те тъга.

                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...