Тъга

                                                   Сълзи безброй, сърце едно,

                                                   все някога оставам сам,

                                                   облян от спомените сто,

                                                   от мъка, съжаление, от срам.

                                                  Живота знам! - безценен кът, 

                                                  но що е кратък? Що минава?

                                                  Че всеки минал е по тоя път 

                                                  и всеки има си представа.

                                                 Съдба една болнава и жестока,

                                                 моля те, ти мене пожали!

                                                 Не ща да виждам дяволската стока,

                                                 как близкият затворил е очи.

                                                Живот един незнаен и безчестен,

                                                ти в мене бликаш, в моята душа,

                                                бъди, животе, с мене честен,

                                                кажи ми, шепнейки ти моята съдба.

                                               Не казвай нищо, замълчи, животе!

                                               Аз днес разбрах  моята съдба,

                                               разбрах, че тука съм роден, животе!

                                               Тука съм роден и тука ще умра.

                                               Земята храни всяка своя рожба,

                                               от началото до края и нека спомена, че

                                               крайният предел на наш'те дни прихожда,

                                               а останеш ли си сам, наляга те тъга.