Тъга

Jan 10, 2013, 7:02 PM

Poetry » Other

573 0 0

Тъга
Сълзи безброй, сърце едно,
все някога оставам сам,
облян от спомените сто,
от мъка, съжаление, от срам.
Живота знам! - безценен кът,
но що е кратък? Що минава?
Че всеки минал е по тоя път
и всеки има си представа.
Съдба една болнава и жестока,
моля те, ти мене пожали!
Не ща да виждам дяволската стока, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъга

Want to read more?

Random works