Тъга
ТЪГА
Стича се от небесната вис сълза - несбъднато желание.
Размахва едното си крило птица - прекършена мечта.
Целува в унес кръста - в мислите стаено упование.
Към тъмното небе протяга шепнещо молитвено ръка.
В сърцето пияна се блъска - безброй кървави стени.
С целувка любовта погалва - стаена болката кърви.
Душата заскрежена стене - в нямост опакована мълчи.
Тъга... кратка, или дълговечна... обземаща... си ти.
06 02 2017
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Борисова Все права защищены
