Feb 6, 2020, 9:57 PM

Тъга 

  Poetry
820 0 2

ТЪГА

 

Стича се от небесната вис сълза - несбъднато желание.
Размахва едното си крило птица - прекършена мечта.
Целува в унес кръста - в мислите стаено упование.
Към тъмното небе протяга шепнещо молитвено ръка.

 

В сърцето пияна се блъска - безброй кървави стени.
С целувка любовта погалва - стаена болката кърви.
Душата заскрежена стене - в нямост опакована мълчи.
Тъга... кратка, или дълговечна... обземаща... си ти.

 

06 02 2017

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??