6 feb 2020, 21:57

Тъга 

  Poesía
841 0 2

ТЪГА

 

Стича се от небесната вис сълза - несбъднато желание.
Размахва едното си крило птица - прекършена мечта.
Целува в унес кръста - в мислите стаено упование.
Към тъмното небе протяга шепнещо молитвено ръка.

 

В сърцето пияна се блъска - безброй кървави стени.
С целувка любовта погалва - стаена болката кърви.
Душата заскрежена стене - в нямост опакована мълчи.
Тъга... кратка, или дълговечна... обземаща... си ти.

 

06 02 2017

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??