22 мар. 2008 г., 22:57

Тъга

964 0 3
На 5 си, а животът ти смърди,
на 9 си, и пак така:
животът брули твоите сълзи -
ТЪГА,
             ТЪГА,
                          ТЪГА,
                                      ТЪГА...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Тъга...много тъга...
    тя ражда прекрасни стихове...
    с обич, Йордан.
  • Пази си тетрадката от гризачи .Много е яко това,което си открил в нея!Направо ме е яд,че не съм го написал аз.Много е живо...Ще чета всичко ,което напишеш,защото ...защото меланхолията е "храна за размисъл".Дай още нещо от тетрадката
  • това си го открих тия дни съвсем случайно в една много стара тетрадка...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....