16 авг. 2007 г., 21:04

Тъга

Поэзия

1.1K 0 12

Тежко ми е...
Ей тук, в гърдите ми тежи!
Все бързаме, работим,
завиждаме си...
мразим се...
обиждаме се...
пречим си...
И някак си забравихме да се обичаме!
Понесени от бързото течение на дните
и смачкани от тежкия товар на времето,
забравихме дори да се усмихваме!
Защо все по-често във фалшиви истини се вричаме?
И все във някой друг търсиме вина?!
Кому са нужни всичките пари и слава?
Като сме гости всички тук, на таз земя!
Защо е нужно всеки ден да се раняваме?
А толкова е лесно с доброта!
И питам се:
Защо ли съм се пръкнала такава?
Че ми се иска с моите две ръце:
Да приютя аз бедни и богати!
Да няма болка, ни омраза, ни тъга!
Пепи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

deiz (Дилианна Димитрова)

Страхотен е стиха ти!Поздрав и от мен!

2007-09-09T17:45:20+03:00
evropa (Нели)

страхотна си Пепи! Нежна и добра си.Поздрав!

2007-09-04T09:24:01+03:00
nejnost (Пепи)

Благодаря!

2007-08-18T13:06:35+03:00
Лиана (Галина)

Защото си с добро сърце!Прегръдки!

2007-08-17T18:19:42+03:00
Нежност (Виктория)

Невероятен стих, Пепи, и актуален също! Личи си, че идва от сърцето ти! Браво!!!
Запази добротата, която имаш и продължавай да я раздаваш на хората около теб! Някой ден ще ти се върне стократно!
Поздрав и прегръдка от мен!

2007-08-17T12:08:40+03:00