Aug 16, 2007, 9:04 PM

Тъга 

  Poetry
895 0 12
Тежко ми е...
Ей тук, в гърдите ми тежи!
Все бързаме, работим,
завиждаме си...
мразим се...
обиждаме се...
пречим си...
И някак си забравихме да се обичаме!
Понесени от бързото течение на дните
и смачкани от тежкия товар на времето,
забравихме дори да се усмихваме!
Защо все по-често във фалшиви истини се вричаме?
И все във някой друг търсиме вина?!
Кому са нужни всичките пари и слава?
Като сме гости всички тук, на таз земя!
Защо е нужно всеки ден да се раняваме?
А толкова е лесно с доброта!
И питам се:
Защо ли съм се пръкнала такава?
Че ми се иска с моите две ръце:
Да приютя аз бедни и богати!
Да няма болка, ни омраза, ни тъга!
Пепи

© Пепи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотен е стиха ти!Поздрав и от мен!
  • страхотна си Пепи! Нежна и добра си.Поздрав!
  • Благодаря!
  • Защото си с добро сърце!Прегръдки!
  • Невероятен стих, Пепи, и актуален също! Личи си, че идва от сърцето ти! Браво!!!
    Запази добротата, която имаш и продължавай да я раздаваш на хората около теб! Някой ден ще ти се върне стократно!
    Поздрав и прегръдка от мен!
  • Благодаря ви момичета!
  • Хубаво , пишеш, прочетох с удоволствие.
  • Поздравления и от мен, Пепи!
  • Благодаря ви,че оставяте коментарите си и ме четете!
    Прегръщам ви!
  • Пепи,много хубав стих!
    Поздрав и прегръдка!
  • Поздравления за хубавия стих, Пепи!!!
  • Защо ли съм се пръкнала такава?
    Че ми се иска с моите две ръце:
    Да приютя аз бедни и богати!
    Да няма болка, ни омраза, ни тъга!

    Защото ръцете ти са вратите към сърцето ти.
    Поздрав за смисления стих.
Random works
: ??:??