26 дек. 2007 г., 22:16

Тъга 

  Поэзия
1117 0 6

Някога се правех на безразлична,

пред твоята любов,

обичах да ти причинявам болка,

обичах да гледам как страдаш безгранично.

 

Какво стана сега?

Ревността ме изгаря,

не мога да извикам за помощ,

не излиза ни вопъл, ни стон!

 

Сърцето ми се преобръща,

мислите ми все към теб летят,

опитвам да скрия сълзите си,

нека тишината ме прегърне!

 

Винаги ще те обичам дълбоко и безгранично,

сърцето ми остава твое!

Ти ме научи да усещам любовта,

ти ми показа как да бъда по-добра,

за мен си всичко на света!

 

© Карина Тодорова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??