Някога се правех на безразлична,
пред твоята любов,
обичах да ти причинявам болка,
обичах да гледам как страдаш безгранично.
Какво стана сега?
Ревността ме изгаря,
не мога да извикам за помощ,
не излиза ни вопъл, ни стон!
Сърцето ми се преобръща,
мислите ми все към теб летят,
опитвам да скрия сълзите си,
нека тишината ме прегърне! ...