26.12.2007 г., 22:16

Тъга

1.3K 0 6

Някога се правех на безразлична,

пред твоята любов,

обичах да ти причинявам болка,

обичах да гледам как страдаш безгранично.

 

Какво стана сега?

Ревността ме изгаря,

не мога да извикам за помощ,

не излиза ни вопъл, ни стон!

 

Сърцето ми се преобръща,

мислите ми все към теб летят,

опитвам да скрия сълзите си,

нека тишината ме прегърне!

 

Винаги ще те обичам дълбоко и безгранично,

сърцето ми остава твое!

Ти ме научи да усещам любовта,

ти ми показа как да бъда по-добра,

за мен си всичко на света!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Карина Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ...обичащо ...и с тъга...просто любов...
    с обич за теб.
  • Доста сполучливо.Браво
  • "Тъга"...понякога ни е нужно малко и от това, за да можем след това да се чувстваме истински щастливи!
  • Един съвет, никога не се отдавай безгранично, защото рискуваш да се изгубиш. Усмивки в живота ти желая и много бъдещи успехи!
  • Имах нужда да напиша нещо макар и да знам че е просто

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....