Тъжно е в момента моето сърце,
душата ми - свила се на две.
Гърлото ме стяга
от болка нежелана.
Боли... сърцето ме боли.
Мрачни мисли в мен напират
и не ми дават мира...
Безбрежна тишина -
само лека музика звучи.
Едва долавям
пулса в своите гърди.
Толкова много ми се плаче -
сълзи обливат моето лице.
Това какво ли ще да значи? -
питам аз своето сърце.
Но то мълчи, нищо не ми казва -
сякаш за нещо ме наказва.
Стоя във стаята сама
и мисля само за това -
с какво съм съгрешила,
какво не съм простила.
Не намирам отговор, уви,
а от това много ми тежи.