May 31, 2007, 8:17 PM

Тъга

  Poetry
599 0 0
 

Тъжно е в момента моето сърце,
душата ми - свила се на две.
Гърлото ме стяга
от болка нежелана.
Боли... сърцето ме боли.
Мрачни мисли в мен напират
и не ми дават мира...
Безбрежна тишина -
само лека музика звучи.
Едва долавям
пулса в своите гърди.
Толкова много ми се плаче -
сълзи обливат моето лице.
Това какво ли ще да значи? -
питам аз своето сърце.
Но то мълчи, нищо не ми казва -
сякаш за нещо ме наказва.
Стоя във стаята сама
и мисля само за това -
с какво съм съгрешила,
какво не съм простила.
Не намирам отговор, уви,
а от това много ми тежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...