31.05.2007 г., 20:17

Тъга

604 0 0
 

Тъжно е в момента моето сърце,
душата ми - свила се на две.
Гърлото ме стяга
от болка нежелана.
Боли... сърцето ме боли.
Мрачни мисли в мен напират
и не ми дават мира...
Безбрежна тишина -
само лека музика звучи.
Едва долавям
пулса в своите гърди.
Толкова много ми се плаче -
сълзи обливат моето лице.
Това какво ли ще да значи? -
питам аз своето сърце.
Но то мълчи, нищо не ми казва -
сякаш за нещо ме наказва.
Стоя във стаята сама
и мисля само за това -
с какво съм съгрешила,
какво не съм простила.
Не намирам отговор, уви,
а от това много ми тежи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Христова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...