(... тъга...)
Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...)
не ти,
не аз... А любовта.
Подхлъзна се в калта на суетата.
На моя страх.
Страхът ми от дълбоката вода.
И там, на онзи бряг, видях... смъртта.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ева Корназова Все права защищены
