25.07.2010 г., 23:46 ч.
(... тъга...)
Изгуби се там някъде,
между проклятието и благословията.
Между букетите от нарциси.
Че в езерото се оглеждаше
(а то – стихия...)
не ти,
не аз... А любовта.
Подхлъзна се в калта на суетата.
На моя страх.
Страхът ми от дълбоката вода.
И там, на онзи бряг, видях... смъртта.
© Ева Корназова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Все този страх да навлезеш в дълбокото, но колко очарователен страх, Ев! Добре дошла отново...Ив
-
Ева, ти винаги си намирала светлина и в най-дълбокото, знам,че ще го направиш и този път
-
Поздрав!
-
Браво, Ева, прекрасно е! Поздравявам те!
-
красиво, образно, много хубаво стихотворение.
сърдечен поздрав. -
Опитай да плуваш, макар и срещу течението ! Не мисли за смърта...
-
Хубав образен стих!
-
"Подхлъзна се в калта на суетата.
На моя страх."
Прекрасни образи!Аплодисменти! -
Много ми хареса, скъпа! Но мисля, че на онзи бряг могат да се видят прекрасни неща. Прегръдки!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Не само че не си се изгубила, ами стоиш така красиво изправена с поезията си! Браво, Ева!