Тъга по морето
Сега съм вече на години.
Пред мене пътя намаля.
В очите на морето сини
и погледът ми омаля.
Не виждам вече хоризонта,
където всичко е море.
Отдавна съм изпуснал фронта
и сол душата ми бере.
Не виждам и следите боси
от мен по пясъка златист.
Къде ли вятърът ги носи
по чужди път без стрък и лист.
Не виждам вече и брега ми
от дълго време променен.
И май, че е дошъл редът ми
за път да бъда пременен.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
