Сега съм вече на години.
Пред мене пътя намаля.
В очите на морето сини
и погледът ми омаля.
Не виждам вече хоризонта,
където всичко е море.
Отдавна съм изпуснал фронта
и сол душата ми бере.
Не виждам и следите боси
от мен по пясъка златист.
Къде ли вятърът ги носи
по чужди път без стрък и лист.
Не виждам вече и брега ми
от дълго време променен.
И май, че е дошъл редът ми
за път да бъда пременен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
