Sep 12, 2015, 10:11 PM
Тъга по морето
Сега съм вече на години.
Пред мене пътя намаля.
В очите на морето сини
и погледът ми омаля.
Не виждам вече хоризонта,
където всичко е море.
Отдавна съм изпуснал фронта
и сол душата ми бере.
Не виждам и следите боси
от мен по пясъка златист.
Къде ли вятърът ги носи
по чужди път без стрък и лист.
Не виждам вече и брега ми
от дълго време променен.
И май, че е дошъл редът ми
за път да бъда пременен.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Носи тъга...
Поздрав, Никола! -
Символичен образ е това море в стиха ти, Ники.
Натъжи ме... -
Не тъгувай! В есента на живота морето пее друга песен. Харесах!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Такова е скромното ми мнение. Хубаво и въздействащо стихотворение!
Поздрав и светла седмица!