12.09.2015 г., 22:11 ч.
Тъга по морето
Сега съм вече на години.
Пред мене пътя намаля.
В очите на морето сини
и погледът ми омаля.
Не виждам вече хоризонта,
където всичко е море.
Отдавна съм изпуснал фронта
и сол душата ми бере.
Не виждам и следите боси
от мен по пясъка златист.
Къде ли вятърът ги носи
по чужди път без стрък и лист.
Не виждам вече и брега ми
от дълго време променен.
И май, че е дошъл редът ми
за път да бъда пременен.
© Никола Апостолов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Носи тъга...
Поздрав, Никола! -
Символичен образ е това море в стиха ти, Ники.
Натъжи ме... -
Не тъгувай! В есента на живота морето пее друга песен. Харесах!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Такова е скромното ми мнение. Хубаво и въздействащо стихотворение!
Поздрав и светла седмица!