31 мая 2009 г., 10:24

Тъгата...

1.1K 0 4

Тя е плътна...
Толкова плътна,

колкото може да бъде

без гласа ти и теб...

Тя е тиха...

Толкова тиха,

колкото може да бъде

без спомен за изгрев...

Тя е глуха...

Толкова глуха,

колкото може да бъде

без вик на птици...

Тъгата...

Тя е това,

което остана

след завоя

от теб...

И пое към безкрая...

... За да те търси...

... там...

... сред звездите

и зова на новите утрини...

 

     31.05.2009 г., Елхово

 

П.п. Не е нещо особено... Но...

Посвещавам го просто на всички загинали във войната по пътищата!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Гюзелева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • поздрав!!!
  • Струва си, струва си да го напомняме непрекъснато!
  • Благодаря ти за мнението!
    Всеки може да си го тълкува както иска!
    Важното е, че си се замислила!
    Ако се замислят двама или трима още по какъвто и да е начин, се надявам да намалеят катастрофите по пътя!
    А не само да пишем за дребни проблеми...
    Поздрав от мен!
    П.п. Това е само МОЕТО мнение!
  • Харесах, но мисля, че посвещението не му прилича.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...