31.05.2009 г., 10:24

Тъгата...

1.1K 0 4

Тя е плътна...
Толкова плътна,

колкото може да бъде

без гласа ти и теб...

Тя е тиха...

Толкова тиха,

колкото може да бъде

без спомен за изгрев...

Тя е глуха...

Толкова глуха,

колкото може да бъде

без вик на птици...

Тъгата...

Тя е това,

което остана

след завоя

от теб...

И пое към безкрая...

... За да те търси...

... там...

... сред звездите

и зова на новите утрини...

 

     31.05.2009 г., Елхово

 

П.п. Не е нещо особено... Но...

Посвещавам го просто на всички загинали във войната по пътищата!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Гюзелева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • поздрав!!!
  • Струва си, струва си да го напомняме непрекъснато!
  • Благодаря ти за мнението!
    Всеки може да си го тълкува както иска!
    Важното е, че си се замислила!
    Ако се замислят двама или трима още по какъвто и да е начин, се надявам да намалеят катастрофите по пътя!
    А не само да пишем за дребни проблеми...
    Поздрав от мен!
    П.п. Това е само МОЕТО мнение!
  • Харесах, но мисля, че посвещението не му прилича.

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...