Тя е плътна...
Толкова плътна,
колкото може да бъде
без гласа ти и теб...
Тя е тиха...
Толкова тиха,
колкото може да бъде
без спомен за изгрев...
Тя е глуха...
Толкова глуха,
колкото може да бъде
без вик на птици...
Тъгата...
Тя е това,
което остана
след завоя
от теб...
И пое към безкрая...
... За да те търси...
... там...
... сред звездите
и зова на новите утрини...
31.05.2009 г., Елхово
П.п. Не е нещо особено... Но...
Посвещавам го просто на всички загинали във войната по пътищата!
© Мария Гюзелева Всички права запазени