May 31, 2009, 10:24 AM

Тъгата...

  Poetry
1.1K 0 4

Тя е плътна...
Толкова плътна,

колкото може да бъде

без гласа ти и теб...

Тя е тиха...

Толкова тиха,

колкото може да бъде

без спомен за изгрев...

Тя е глуха...

Толкова глуха,

колкото може да бъде

без вик на птици...

Тъгата...

Тя е това,

което остана

след завоя

от теб...

И пое към безкрая...

... За да те търси...

... там...

... сред звездите

и зова на новите утрини...

 

     31.05.2009 г., Елхово

 

П.п. Не е нещо особено... Но...

Посвещавам го просто на всички загинали във войната по пътищата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Гюзелева All rights reserved.

Comments

Comments

  • поздрав!!!
  • Струва си, струва си да го напомняме непрекъснато!
  • Благодаря ти за мнението!
    Всеки може да си го тълкува както иска!
    Важното е, че си се замислила!
    Ако се замислят двама или трима още по какъвто и да е начин, се надявам да намалеят катастрофите по пътя!
    А не само да пишем за дребни проблеми...
    Поздрав от мен!
    П.п. Това е само МОЕТО мнение!
  • Харесах, но мисля, че посвещението не му прилича.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...