17 окт. 2014 г., 21:47

Тъгата на есента 

  Поэзия » Любовная
518 0 2

Ето я - това е тя,

ето идва есента.

С бледо жълтички листа

и с дъх на мъничко тъга.

Но можем ли да я виним в това?

Свидетел става тя

на раздялата на тези две листа.

Около вятъра за последен път танцуват,

опитват с любовта да се сбогуват.

Разстоянието разделя тела,

а есента - тези две листа.

Вглеждайки се в това,

плаче и моята душа.

Плаче моето сърце,

готово да се предаде.

Смела ще съм като тях -

отронвайки сълза,

ще се усмихна пак.

Последен танц ще ти посветя 

и нежен спомен аз ще ти даря.

Есента дойде за да ни покаже

как се живее далеч един от друг

 и да ни накаже.

На щастието трябва да се радваш днес,

защото утре ще остане само спомена горещ.

© Диляна Бонева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Имаш хубави попадения, което означава, че поетичното чувство, довело до написване на стиха е неподправено и истинско. Още малко ти трябва, за да развиеш подемна сила. При изразяването обаче, на места дублираш и сама отнемаш от първоначалния дъх на чувството.

    Независимо от направените критични бележки, те поздравявам! Оценката ми - най-високата, е изцяло поощрителна.
Предложения
: ??:??