Тъгата на есента

17.10.2014 г., 21:47 ч.

Поезия » Любовна

516 0 2

Ето я - това е тя,

ето идва есента.

С бледо жълтички листа

и с дъх на мъничко тъга.

Но можем ли да я виним в това?

Свидетел става тя

на раздялата на тези две листа.

Около вятъра за последен път танцуват,

опитват с любовта да се сбогуват.

Разстоянието разделя тела,

а есента - тези две листа.

Вглеждайки се в това,

плаче и моята душа.

Плаче моето сърце,

готово да се предаде.

Смела ще съм като тях -

отронвайки сълза,

ще се усмихна пак.

Последен танц ще ти посветя

и нежен спомен аз ще ти даря.

Есента дойде за да ни покаже

как се живее далеч един от друг

и да ни накаже.

На щастието трябва да се радваш днес,

защото утре ще остане само спомена горещ.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.