15 янв. 2013 г., 17:41

Тъгата пак е мое вдъхновение 

  Поэзия » Другая
544 0 5

Тъгата пак е мое вдъхновение.

Не те видях в това творение

и думите ми сред сълзи редяха

тъмните слова на сиромаха:

"О, болко пареща, сърце във тръни.

Къде остана бледата роса

и Слънцето, което  я погуби,

превърната във самота."

Последен полъх от това видение

отнесе всичко хубаво от мен.

За теб дори изказа умиление

и път от  пустош очерта пред мен.

Нима заслужих всичките гонения

на греховете, разпилени  вред.

В изповедта на ангелските бдения

тъгата пак е мое вдъхновение

след сключения с дявола завет.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??