Тъгата пак е мое вдъхновение
Тъгата пак е мое вдъхновение.
Не те видях в това творение
и думите ми сред сълзи редяха
тъмните слова на сиромаха:
"О, болко пареща, сърце във тръни.
Къде остана бледата роса
и Слънцето, което я погуби,
превърната във самота."
Последен полъх от това видение
отнесе всичко хубаво от мен.
За теб дори изказа умиление
и път от пустош очерта пред мен.
Нима заслужих всичките гонения
на греховете, разпилени вред.
В изповедта на ангелските бдения
тъгата пак е мое вдъхновение
след сключения с дявола завет.
© Йордан Малинов All rights reserved.
