Тъгувам те

Поэзия » Философская

628 0 5

Тъгувам те, мое младо време,

когато с кифла и боза

и с крак във стремето

запрепусках за насам...

Всичко бе толкова различно

в онази безкрайна синева,

с романтичния вятър във косите

и песента на моята душа...

До времето...

когато ми се изплъзна стремето

и се превърнах във пешак

и нагазих сред проблемите

от кал и топящ се сняг...

Изнизаха се неусетно дните,

уморен съм на житейския си праг,

но все тъй неукротим ми е в очите

вихъра на онзи бяг...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

doubt (Ирина)

Все си мисля, че възрастта е биологично ограничение и не измерва нищо от това, което определя човека, като такъв... талантът няма възраст, вдъхновението, възприятията, които внушаваш също и нищо важно за човека, като личност, а ти Валка си много събрано в едно. Прекрасно е пак да съм тук

2015-01-03T01:40:56+02:00
Регина (Радост Даскалова)

чак ми се прияде баничка с бозичка...поздрав за внушението!

2014-11-26T19:24:12+02:00
valqka (Валентин Василев)

Моята голяма благодарност към посетилите страничката ми с топли поздрави!

2014-11-26T10:39:00+02:00
voda (Елица Ангелова)

Жалба по младост...
ЕХ!

2014-11-25T21:20:10+02:00
smile1 (Валка)

!!!

2014-11-25T18:50:49+02:00