Тъгувам те

Nov 25, 2014, 4:51 PM

Poetry » Phylosophy

511 0 5

Тъгувам те, мое младо време,
когато с кифла и боза
и с крак във стремето
запрепусках за насам...
Всичко бе толкова различно
в онази безкрайна синева,
с романтичния вятър във косите
и песента на моята душа...
До времето...
когато ми се изплъзна стремето
и се превърнах във пешак
и нагазих сред проблемите ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъгувам те

Want to read more?

Random works