valqka (Валентин Василев)
515 2124
25.11.2014 г., 16:51 ч.

Тъгувам те 

  Поезия » Философска
479 0 5

 

 

Тъгувам те, мое младо време,

когато с кифла и боза

и с крак във стремето

запрепусках за насам...

Всичко бе толкова различно

в онази безкрайна синева,

с романтичния вятър във косите

и песента на моята душа...

До времето...

когато ми се изплъзна стремето

и се превърнах във пешак

и нагазих сред проблемите

от кал и топящ се сняг...

Изнизаха се неусетно дните,

уморен съм на житейския си праг,

но все тъй неукротим ми е в очите

вихъра на онзи бяг...

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все си мисля, че възрастта е биологично ограничение и не измерва нищо от това, което определя човека, като такъв... талантът няма възраст, вдъхновението, възприятията, които внушаваш също и нищо важно за човека, като личност, а ти Валка си много събрано в едно. Прекрасно е пак да съм тук
  • чак ми се прияде баничка с бозичка...поздрав за внушението!
  • Моята голяма благодарност към посетилите страничката ми с топли поздрави!
  • Жалба по младост...
    ЕХ!
  • !!!
Предложения
: ??:??