Тъгувам те
Тъгувам те, мое младо време,
когато с кифла и боза
и с крак във стремето
запрепусках за насам...
Всичко бе толкова различно
в онази безкрайна синева,
с романтичния вятър във косите
и песента на моята душа...
До времето...
когато ми се изплъзна стремето
и се превърнах във пешак
и нагазих сред проблемите
от кал и топящ се сняг...
Изнизаха се неусетно дните,
уморен съм на житейския си праг,
но все тъй неукротим ми е в очите
вихъра на онзи бяг...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Василев Всички права запазени
